Тези три думи описват една времева ос, но всяка означава нещо различно върху нея.

Менопаузата е точка: последната менструация в живота. Тя има една изненадваща особеност — разпознава се едва със задна дата. Никой не знае „днес имам менопауза“; това се знае едва когато от някоя менструация минат 12 последователни месеца без никакво кървене (и тази пауза няма друго обяснение, напр. действие на лекарства). Тогава се оказва, че онази менструация е била последната. Най-често това се случва между 45 и 55 години — но възрастта сама по себе си не решава нищо.

Перименопаузата е периодът на преходни промени около тази точка — обикновено няколко години, с различна продължителност при всяка жена. Първият забележим сигнал най-често (макар и не винаги) е промяната в ритъма на менструациите: те са по-редки, по-чести или различни от обичайното; при част от жените спират внезапно, без „предупреждение“. През това време могат да се появят и други оплаквания — на тях посвещаваме отделни статии.

Постменопаузата е целият живот след менопаузата — тоест времето, което започва след онези 12 месеца без менструация. Това не е „краят на темата“: на здравето през тези години посвещаваме отделна статия.

За какво служат тези понятия? По две практически причини. Първо, улесняват разговора — „вероятно съм в перименопауза, менструацията ми се разбърка“ казва на лекаря повече от общото „нещо се случва“. Второ, те очертават една важна граница на безопасност: ако от последната менструация са минали 12 месеца или повече, съобщавай на лекар за всяко кървене или зацапване — запиши си час за най-ранната възможна дата, дори след един-единствен дребен епизод. А ако оплакванията от преходния период затрудняват живота ти — това също е тема за посещение, без да чакаш „да отмине“.

Източници: [1] WHO — Menopause (fact sheet); [2] NHS inform — Menopause.