Почти всяка от нас има пропуски в записките си: седмица отпуск, няколко забравени дни, по-дълга пауза. Това е нормално. Струва си само да знаеш как да четеш такива пропуски.

Най-важното правило: липсващият запис е липсваща информация — а не информация, че нищо не се е случвало.

Ден без бележка не е същото като ден с бележка „чувствам се добре“. Когато след време преглеждаш наблюденията си (или ги показваш на лекар), приемай празните дни като „не знам“, а не като „всичко беше наред“. Четенето на празните дни като добри може да изкриви картината — в каква посока, не се знае, защото точно това не е записано.

Затова помагат три различни вида записи: „имам симптом“, „нямам симптом“ (ценен запис!) и — когато допълваш със задна дата — „не помня“. Кратката бележка „без болка“ казва повече от празен ден. А ако допълваш нещо след няколко дни, отбележи, че това е допълнение — например с датата, на която си допълнила записа. Така ти и лекарят ще различите наблюдението от самия ден от това, което си припомняш.

Обезценяват ли пропуските твоите записки? Не. И нередовните бележки помагат да забележиш повтарящите се неща и да подготвиш въпроси за посещението. Не е нужно и да „наваксваш“ нещо — честният запис с пропуски е по-добър от запис, допълван насила. Редовността е полезен навик, а не задължение.

И правилото, по-важно от всички: бележките никога не са пропуск за лекаря.

Ако нещо те тревожи, запиши си час за най-ранната възможна дата — можеш да отидеш без никакви записки. При внезапни симптоми, като много обилно кървене или внезапна силна болка, потърси помощ спешно.