Почти всяка от нас има прекъсвания в записките си: седмица отпуск, няколко забравени дни, по-дълга пауза. Това е нормално. Просто си струва да знаеш как да тълкуваш тези прекъсвания.
Най-важното правило: липсата на запис е липса на информация — а не информация, че нищо не се е случило. Ден без бележка не е същото като ден с бележката „чувствам се добре“. Ако по-късно преглеждаш наблюденията си (или ги показваш на лекаря), приемай празните дни като „не знам“, а не като „всичко беше наред“. Тълкуването на празните дни като добри може да изкриви картината — в каква посока, не се знае, защото точно това не си записала.
Затова са полезни три различни вида записи: „имам симптом“, „нямам симптом“ (това е ценен запис!) и — когато допълваш по-късно — „не помня“. Кратката бележка „без болка“ казва повече от празния ден. А ако добавяш нещо след няколко дни, отбележи, че е допълнение — например с датата на добавянето. Така ти и лекарят ще различите наблюдението от онзи ден от онова, което възстановяваш по памет.
Обезценяват ли прекъсванията записките? Не. Дори нередовните бележки помагат да забележиш повтарящите се неща и да подготвиш въпроси за посещението. Не е нужно и да „наваксваш“ — по-добре честен запис с прекъсвания, отколкото попълнен насила. Редовността е полезен навик, а не задължение.
И най-важното правило от всички: бележките никога не са пропуск за лекаря. Ако нещо те тревожи, запиши си час за най-ранната възможна дата — можеш да дойдеш и без никакви записки. При внезапни симптоми, като много обилно кървене или внезапна силна болка, потърси помощ спешно.